път и спирка: 2015

понеделник, 23 ноември 2015 г.

ВЛАХИ

Този път на Влахи бяхме цялото семейство. За всяка възраст имаше другарче, така че всички останахме доволни.

В градината "кокошия трактор" работеше. На райската ябълка грееха неоткъснати плодове. Пред единия кошер жужаха пчели. В оранжерията до кокошарника зрееха домати, високи над 2 метра.

Вечерта беше празнична, Мартин доброволец в училището, чех празнува имен ден и приготви чешки ястия.

Опитваха се вина и питиета - алкохолни разни.

Посгряхме се на Градешнишките бани с ГОЛЯМО удоволствие и двата дни, от което най-доволен остана Боромир.

Керацудата беше станала. Чудна е. Бай Яни ни я наточи от големите бъчви докато дегустирахме.

На сергиите в Кресна намерихме узрели райски ябълки.

...на втори план кокошия трактор, преместваем, с ограда и къща за пилетата, кълват, торят и обезпаразитяват участък след участък от градината.

Снимките на Пламен са все така вълшебно-красиви, (като че ли по-красиви от действителността):

Рекичката под училището ниже есенно гирлянди.

"Реката" от калоферски кози подкарани на паша тече покрай училището два пъти на ден.

оранжево-медено-сладки от Рая ябълки

водно, пълноводно вълшебство

неделя, 22 ноември 2015 г.

Циганско лято на Киркини

С малко, голямо и още по-голямо колело пристигаме на Киркини. Караме по дигата.

Водата се е отдръпнала, площта на водоема е намаляла повече от половината.

Намираме "остров" от птици, сред който и пеликани близо до язовирната стена. Той постепенно се разлетя при опит да го приближим покрай брега.

Неделята беше ден за риболов на Ясен и Боромир.

Респектиращо страховити.

По залез.

На гости в Поленица на Фани

Есента е червена, пламенна, златна, слънчева, в парковете, по склоновете на планините, покрай пътя. Пътувам с радост и с Боромир.

Имаше разходки с колелата из парка на Сандански, по алеите, по въжен мост, край езеро с патици, разглеждане на макет на Пирин с размер на две тенис маси,

игра при къщичката на Баба Яга,

спирка под вековен чинар в Джигурово,

есенен следобед в Парка на хотел "Свети Врач",

един бегом до Попинолъшкия водопад и басейн, разбира се. Нали сме в Сандански.

Имаше още сладки приказки, сочни нарове, вкусни гозби и много игра за децата.

Благодаря ти Фани.

четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Есенна смяна на времето 2015-та

Златна, огнена, пламтяща есен е.

Циганското лято тече.

Пече,

през деня.

Вечерта огънят играе в печката

която докарахме. Мъжете я монтираха и беше топло, уютно, с жив огън.

Участниците са +/- обичайните.

Песни, китари, наредена маса, пълни чаши, деца играят.

Навън Светльо и Пламен пекат на огнището мръвки.

Гората пламти.

Гъбките радват окото.

Брахме манатарки, рижейки, масловки.

От дървена къщичка в короната на боровете.

Вечерта.

Манатарки, колкото по-дълго ги сушиш, толкова повече миришат.

Сега отварям шкафа със сушените гъби и ме залива миризмата им.

вторник, 20 октомври 2015 г.

Село Костадините се намира на югоизток от Габрово. Има няколко постоянно живеещи жители, няколко пръснати къщи по баирите. Някои постегнати, други се рушат изоставени. Все още кози пасат над селото. Лятото, в неделници и празници колите прииждат и децата хукват да играят на воля по поляните и градините.

Това е селото на моя прадядо Недялко и баба Деша. Къщата сега пустее отдавна напусната, двуетажна с покрив от каменни плочи. Откъм вътрешния двор е боядисана в бяло, а откъм улицата - в синьо с каменна основа и голяма стопанска пристройка-навес. Мушмулата е отрупана с плодове, под дюлята е пожълтяло от окапали дюли, здравец расте покрай каменните стъпала към горната тераса. Зелен тревен килим е покрил всички площи около къщата. Всяка къща без стопанин е тъжна и самотна.

Гостувахме на чичо Николай, изпълнен с радостта да живее тук.

Ябълковите градини бяха народили много ябълки жълти, червени, стари сортове, сочни. Брахме със стълба, събирахме от тревата, слушах разкази от стари времена, за добри хора, мои дядовци и баби, живели и градили тук по тези земи.

Безбог - Самодивски езера - Тевното - Банско и рожден ден на баба

Канихме се, уговаряхме се, отлагахме, не можехме, не беше подходящо времето... Лятото минаваше. Тръгнахме.

С рейс София - Добринище. С шкодата на Динко до хижа Гоце Делчев. Лифта не работеше, повисяхме докато ни качи една уазка до Безбог, междувременно лифта тръгна и ето ни в Пирин с раници на гърба.

Пътеката, езерата, върховете, боровинките, небето, гъбките в тревите и с много сладки приказки денят премина. Опънахме палатка на Самодивските езера. През нощта открихме приказно небе отрупано със звезди. Заслонът на Тевно езеро ни приюти за следващите два дни с Валя - хижарката и нейното момченце. Похапвахме и поспивахме топло. Били редеше Таро и отговаряше на въпроси. Навън валеше и мъгли се стелеха. Сутринта Каменица сребрееше с тънък слой сняг. Следяхме прогнозата.

Слънчице се показа когато потеглихме, малко ни валя, малко ни замъгли надолу към Дерменка. Заради времето се оказахме от Билото към Вихрен. Веси ни прибра от пътя. Заведе ни у тях. Отвори кутии с приказни, ръчно-правени бижута-оригами. По тъмно отидохме на минерален басейн в Баня - блаженство! Угодихме си и с вкусни ястия в Банско. Рано, рано взехме рейс за София.

Предстоеше рожден ден на баба в Горан. Поприготвихме се и потеглихме всички заедно.

Бъди, зрава и весела, бабо!

Спахме в бусчето сладко. Валеше по покрива, малко капеше, имаше и конденз, имаме какво да пооправяме занепред на нашата къща на колела.

сряда, 16 септември 2015 г.

Обучение по ветроходство и плаване под ветрила

Обучение по ветроходство в Бургас

Чрез Вятър и Вода попаднах на яхта Аквилия заедно с Артем и Мария. Всеки ден - сутрин имахме теория, а следобед - практика - излизахме в Бургаския залив. Капитан Михаил Копанов търпеливо, вещо и спокойно, безспир обясняваше и повтаряше докато спрем да питаме и се научим. Морето беше бурно или по-спокойно, различно всеки ден. Освобождаваме въжетата. Трагваме на двигател. Вадим платната. Терминология, Възли. Повороти. Швартоване. Прибиране на платната. Приставане. Навигация. Разчитане на морска карта. Човек зад борда. Сигнализация и обозначаване - светлинна и знакова. Правила за движение. Сигнализиране при бедствие. Нощно плаване. Приказно и въодушевяващо преживяване с дружен екипаж.

И една вълшебна нощна обиколка на остров Св. Анастасия.

И едно дъъъъъълга разходка по Бургаския плаж до солниците на Атанасовското езеро, с киснене, въртене и лежане по гръб и корем в наситеносолените, розови, плитки води.

Вечери с бира, риба, миди в морската градина.

Аквилия

3/4 от екипажа

Следва учебно плаване по маршрут остров Тасос - Бургас

Събрани от тук от там, всъщност от София и Ямбол да приберем големия ветроход в България.

Яхтата е Бенето Океанис 58 /надявам се не греша/. Екипажът включва: капитана, 7 възрастни и едно дете. Каютите са разпределени. Приключението започва след като напазарувахме, натоварихме и приготвихме лодката. С тръгване по обяд, по залез пристанахме на Самотраки. Вятърът беше силен и останахме да пренощуваме, така че всички спахме през нощта.
В Чанаккале /в Дарданелите/ спряхме, за да купим ръчка за винча, защото се счупи.
В Мраморно море вече давахме вахти. Лодката с трясък се блъскаше във вълните. На носа, където спях беше голямо люлеене и бумтене. Яхтата скърцаше страховито. Заспала съм уморена. По някое време скърцането на спускащата се котва ме събуди. Пристанали бяхме в Шаркьой /рибарско село/ посред нощ, заради бурното море. Сутринта беше мързелива, с разходка из градчето и по плажа. Тук вече имаше обраствания от водорасли по камъните, намираха се миди по плажа като тези на българското черноморие. Водата беше кафеникава покрай брега. Градчето е с много велосипеди, кафенета с мъже, които играят табла и още нещо, магазинчета, оживени улички. Следобед потегляме, морето е поутихнало.
При вятър над 8, 9 възела пътуваме на платна, тогава лодката е накренена. Прозорците затворени, вещите прибрани. Вълните обливат поне носа, ако не цялата палуба.
Продължаваме да плаваме и през нощтта, морето е вълшебно, тихо е. Светлини от брега, от корабите по фарватера. На вахта съм с Михаела. Капитанът никога не спи, дори и привидно заспал, винаги бди.
Видяхме делфини! Така де, те са ни видяли и дойдоха да играят с лодката, скачат във въздуха, показват се цели, гръб и перка, или се стрелкат под повърхността по-бързи от нас. И в Черно море видяхме.
Много преди съмване, светлините на Истанбул светеха отляво на борд. По изгрев вече бяхме на входа на Босфора, с много спрели кораби на хоризонта. Тогава се счупи руля. Диан бързо организира румпел, с който лодката много по-трудно се управляваше. Насочихме се към пристанището и хвърлихме котва. След тричасов ремонт, Диан го поправи и продължихме през Босфора със закуска за шампиони, а Истанбул ни показваше къщите, джамиите, дворците си с изглед към морето. 1-н, 2-а, и 3/5-ти мост висяха над Босвора. Навлязахме в Черно море, по тъмно - в български води. Поискахме разрешение за приставане в Бургаския залив. Пристигнахме.

Най-често сме в кокпита, защото има работа, хубава гледка, и най-лесно не ни става лошо тук.

мачтата

Когато Мариета ни направи палачинки, радостта и насладата беше голяма.

Вече правя част от палачинките по нейната рецепта :)

(Докато се пече втората страна отгоре диаметрално редя ивица кашкавал, прегъвам на 3, кашкавалът леко се разтапя, готово!)

на пристанището в Шаркьой

пред Истанбул по изгрев

Много са.

Управлението е трудно с румпел, щурвалът не работи.

Хвърлили сме котва.

Истанбул, Света София, Синята джамия

много, и различни, и големи кораби:

през Босфора

най-северният мост през Босфора в строеж

Залез в Черно море.
Пристигаме в Бургас час, два преди зазоряване, може да поспя, нощта е минала на вахта.

С влака Бургас-София, както някога и както неотдавна.

вторник, 15 септември 2015 г.

Здравей Тасос!

Желанието да сме заедно на море с децата ни отведе на Тасос. Този път и Йони е с нас за радост на момичетата. Така че колата е пълна до горе с покъщина, сакове, плувни екипи и храна. По изгрев хванахме първия ферибот. На Пефкари вече имаше голяма компания от приятели. Разпънахме палатката. Една кола и една палатка ни побират, макар и в разширен състав.

Понякога ходим да плуваме на съседни, недалечни плажове, но по-често сме на нашия плаж.

Боромир се събра с децата и по цял ден играеше в къмпинга и на плажа, строи и копае замъци, прави къщи в розмариновите храсти, трупа "бомби" (маслини и шишарки), плува, събира съкровища - миди и морски черупки, капачки от бира.

Момичетата четат, разхождат се, гмуркат се и вадят скъпоценности от дъното.

Пламен снима под водата и прави нови открития за нас от подводния свят. Видях много октоподи, дупки на октоподи с мидички на входа, риби, големи риби, ята риби, все едно плуваш сред дъжд от риби, светещи риби, различни риби спотаени в сенките под камъните.

До нашата палатка Дани неспирно рисува по камъчета.

Един ден подкарах колелото до Лименария, за да потърся ветроходната яхта, на която щях да плавам до Черно море.

Същата яхта ни повози с децата. Капитанът ни взе от залива, в който плувахме на обратен курс до Лименария. Тогава видяхме и морена - дълга, змиевидна, пъстра, с остри зъби.

Вечер Пламен правеше вкусна риба на скара и сварени скариди , често ядяхме гируси и топки сладолед. Изпращахме залеза в морето от съседни плажове или просто оставахме на плажа до след залез. Пред къмпинга на плажа се очертаваше островърхия силует на планината на Атон.

Имаше вечери, в които момичетата ходеха да спят на плажа. Разходиха се до водопадите и скачаха на гьола. Дните се нижеха слънчеви и топли, с много плуване и гмуркане.