вторник, 12 юли 2016 г.

Плавай ветроходна лодчице,

носи ме из морската шир, по вълните, из островите, по широкия свят.
На Искъра вълните я люлееха малката платноходка един weekend. 

сряда, 15 юни 2016 г.

Поглед към южното Черноморие, към все още непревзетите кътчета от строителство и туристи.

След нощ на път отморяваме в хамаци, за първите и най-нуждаещи се места има. 
Силистар

Синеморец


Велека

 
Ахтопол
 Варавара

Корал
Ропотамо
Аркутино
Дюни


Великден с козунак с квас и на бързо боядисани яйца преди отпътуването.

Созопол

 ,  където са най-вкусните морски гозби.
солниците на Бургас

Видях ги! Тези, заради които водата е червена.


Несебър

Несебър
Емона
Пълна кола, пълни сърца, красота, наслада, вятър и море. 

Витоша 86

Маршрут: 
Първи ден: Резиденция Бояна, Златни мостове, чешмата “Белята вода”,  над селата Владая, Мърчаево и Рударци, през с. Кладница, за малко покрай яз. Студена, през село Боснек - до тук  36 км.

Ден втори: към село Чуйпетльово, през с. Ярлово, в.з. Ярема, по шосето София – Белчин, над с. Железница, с. Бистрица, кв. Симеоново, кв. Драгалевци до кв. Бояна, тоест още 50 км и затваряме примката около Витоша. Завършваме във автомивка за накаляните велосипеди.


Едно богато преживяване, тежко изпитание за моите възможности, в което стигнах до някаква граница и последните метри превключих на автопилот. Беше кално и с локви, с красиви гледки. На опашката съм. Карах по  пътеки по западните и южни склонове, които не познавах. Уморих се по непознат начин, не мусколно, по-скоро сили не ми достигаха съвсем.  

В Боснек се събрахме  с  Пламен, Боромир и Дива. И те са велосипедствали геройски по нанагорнището  към Чуйпетльово.  В къща за гости си готвихме пържоли, риба, салата и на по бира поне, разбира се. 

Изглежда че човек може повече отколкото си мисли че може, когато се наложи или си наложи. На следващия ден реанимирах, все пак. 
Да доволна съм, макар да не беше моето темпо и да не се вписвах във възможностите на групата.






събитие

Минаха се дни и 3-има + Дива пак въртим педали по шосето Боснек - Чуйпетльово.



6 Май


събота, 21 май 2016 г.

Хлябове, козунаци, и цветя огряни от сутрешното слънце у дома

И този Великден имаше домашно-приготвени козунаци. 
Тестото е много меко и по-течно от тестото за хляб и за да не лепне се слага олио. 
Дори направихме опит с квас, вкусът е различен, козунакът е по-плътен и тежък, втасваше цял ден вместо 2-3 часа. Оказа се, че е по-удачно след първото втасване да се премеси и така текстурата му стана на конци. 

Хляб с квас и семки, разни- разнообразни

Втасало с мая замесено козуначено тесто

На юг - гъботърсачество и Празник на Земеделието в Кресна

Нетърпеливи сме да тръгнем за гъби, то е като нещотърсачеството на Пипи Дългото Чорапче. Ходиш, гледаш, намираш или не, но виждаш куп други неща: новоизлюпена костенурка, дъждовник... Слушаш, вдишваш, гледаш и радостта и възхищението бавно, полека и дълбоко те завладяват.




Смръчкула, това беше целта на нашето спускане на юг. Една единствена намерихме. Периферията на чадърчето и е сраснало с пънчето за разлика от подобната Набръчкан напръстник, от която намерихме няколко групи от десетки бройки всред шумата.

Две седмици по-късно се случи фермерският пазар та Кресна. С животни, домашно-приготвени вкусотии -  месни, млечни, алкохолни, сладки. И близки приятелите  срещнахме.

Победител сред каракачанските кучета е овчрското куче на Ханко.

  Демонстрация на правенето на сирене от прясно мляко.

Дългокосместа, виторога, калоферска коза. 


сряда, 18 май 2016 г.

Какво се случва последната седмица на март?

Отговор: Мотосъборът в София


Този път на площада над мото-събралата-се-дружина се извисява паметникът на Цар Самуил.
Маршрутът е по-неподходящ: върти, суче, скоростта е променлива, караш с повече внимание в движението и пътната обстановка вместо да се разтвориш с наслада като капка в потеклия мотопоток.




Водопадът Скакавица и хижа Малка юрта в края на март

Тръгнахме с амбицията да стигнем до хижа Иван Вазов. Тръгнахме рано, така  че към 8 сутринта бяхме на хижа Пионерска. Направихме ударно пантене до езерото Сълзата, а мъглата идеше. Покри ни и ние отстъпихме, на сляпо. С GPS се върнахме до хижа/хотел седемте езера. Та не ми било хижа Иван Вазов най-ми било хижа Скакавица с люта боб чорба и полузамръзнал водопад в компанията на Спартак. Вечерта в хижа Малка юрта беше доволно приятна, вкусна и уютна.

... а нови табели над сто около х. Скакавица,  по 5/4 /10 наведнъж. Четеш и ти става все по-объркано, все по-смешно.

четвъртък, 10 март 2016 г.

Когато зимата е пролетно-дъждовно-слънчева

Да си останеш вкъщи затворен в свободното време е неудовлетворително. А тази зими е топла и по-често дъждовна. Повече за разходки отколкото за ски пързалки. В един такъв ден се разходихме до музея в село Дорково, където в единствената зала с експонати, в центъра се извисява скулптурата на Мастодонт в реален размер. Само бивните му са 4 м дълги. И понеже е дъждовно, а и си ни влече се потопихме в минералните бани на Варвара - в градската баня, във вана за трима ни и във басейн на Варвара под найлонов похлупак, полуоткрито демек забулени от изпаренията на водата. Много е отпускащо, но за съжаление водата е хлорирана и няма душове да се изплакнеш, освен ако не си вземеш стая, но така или иначе свободни нямаше дори и в дъждовен ден като този. 


Третомартенски на Скакля, петима, но не в пълен семеен състав, още не раззеленено и разцъфнало. 

В рамките на един ден снегът на Беласица по върховете се стопи. Обикаляхме и намерихме групички от къдроглави пеликани в близост до стената на Кирикин. Имаше и чайки, корморани и...знам ли какви други птици.
Къмпингуваме, на същото място, край язовира, до чешма, до кошара с биволици и добитък. 

На гости в Ковачево, в Живо село, в подножието на южен Пирин, в дома на Мари и Ичо, които отглеждайки децата, преустроявайки къщата си, отглеждат зеленчукова градина, овощна градина, кошери с пчели прекрояват двора, за да е най-удобно, функционално и ефективно. Експериментират със земята, земеделието и овощарството, учат, четат, прилагат, опитват и привличат съмишленици. 
Децата и жените играхме на воля по хълмовете над селото, край язовирчето, докато мъжете играха с лопатите в градината и не само. 


Бо обгрижва смело кошерите; село Ковачево на пролет; Рупите;

На отиване киснене в  Градешнишките бани, на връщане в гьоловете на Рупите, при това с компания. 
На Г. бани ги нямаше бабата и дядото, сега я стопанисват семейство роми, имаше силна "музика", техни гости, скара, не беше тихо, беше ли чисто, добри ли са новите стопани. 
Вълшебни са минералните извори на Рупите, но да бе чисто и да бяхме по-културни ние хората.